Старобългарски речник
самарꙗ 
самарꙗ ж МИ Самария — област в Палестина, граничеща с Галилея на север, р. Йордан на изток, Юдея на юг и Средиземно море на запад достоѣаше же емѹ прот скоꙁѣ самарѭ М Йо 4.4 З прде жена отъ самарѩ М Йо 4.7 З А ꙇ тъ прохождааше междю самареѭ  галлѣеѭ М Лк 17.11 З Изч М З А Гр Σαμάρεια самаріꙗ