Старобългарски речник
самарꙗ
самарꙗ
-ѩ
ж
МИ
Самария — област в Палестина, граничеща с Галилея на север, р. Йордан на изток, Юдея на юг и Средиземно море на запад
достоѣаше же емѹ прот скоꙁѣ самарѭ
М
Йо 4.4
З
прде жена отъ самарѩ
М
Йо 4.7
З
А
ꙇ тъ прохождааше междю самареѭ галлѣеѭ
М
Лк 17.11
З
Изч
М
З
А
Гр
Σαμάρεια
самаріꙗ