Старобългарски речник
салѹст 
салѹст -ꙗ м ЛИ Салустий — ерусалимски патриарх [486—494 г.] салѹстѹ въ то года патрархѹ сѫштѹ въ ерѹсалмѣ ... обрѣте облаженка савѫ С 283.4—5 Изч С Гр Σαλούστιος