Старобългарски речник
салмонъ
салмонъ
-а
м
ЛИ
Салмон — вожд на Юдиното племе, мъж на Раав и баща на Вооз [Рут 4.21]; един от прадедите на Христос
нассонъ же роді сальмона. салмонъ же роді вооꙁа
А
Мт 1.4, 5
Изч
А
Гр
Σαλμών
От
евр
̣Salmōn
и ̣Salmā’ [1Пар 2.11], ̣Salmāh [Рут 4.20]
сальмонъ