Старобългарски речник
салан҄ь 
салан҄ь прил притеж ЛИ Салов, който се отнася до Сала̀ — един от прадедите на Христос [срв. Бит 10.24] тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ. ꙇлевъ ... еверовъ. салань М Лк 3.35 З Изч М З Гр τοῦ Σαλά От евр ЛИ Sel.ah