Старобългарски речник

сак҄ердонъ

сак҄ердонъ -а м ЛИ Сакердон — един от 40–те кападокийски воинихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Армения по времето на имп. Лициний [308— 324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена. дометꙗнъ ... сак҄ердон С 69.9 Изч С Гр Σακέρδων сак҄ердон