Старобългарски речник
сак҄елар
сак҄елар
-ꙗ
м
Пазител на съкровището [хазната]; ковчежник
сак҄елар же сътвор ꙗкоже повелѣ мꙋ патрархъ
С
121. 11
сак҄еларь же слꙑшавъ. прстрашенъ бꙑвъ. отъвѣштавъ рее к н҄емѹ
С
121.17
прꙁъвавъ же сак҄елара глагола мѹ
С
121.14—15
повелѣ сак҄еларѹ свомѹ ... првест вї маломошт
С
121.8
Изч
С
От
гр
σακελλάριος
сак҄еларь
Нвб
Срв
сакеларий
БТР
Сакелариев
ФИ
Сакеларов
ФИ
СтИл,РЛФИ