Старобългарски речник
сак҄елар 
сак҄елар -ꙗ м Пазител на съкровището [хазната]; ковчежник сак҄елар же сътвор ꙗкоже повелѣ мꙋ патрархъ С 121. 11 сак҄еларь же слꙑшавъ.  прстрашенъ бꙑвъ. отъвѣштавъ рее к н҄емѹ С 121.17 прꙁъвавъ же сак҄елара глагола мѹ С 121.14—15 повелѣ сак҄еларѹ свомѹ ... првест вї маломошт С 121.8 Изч С От гр σακελλάριος сак҄еларь Нвб Срв сакеларий БТР Сакелариев ФИ Сакеларов ФИ СтИл,РЛФИ