Старобългарски речник

садѹк҄е

садѹк҄е -ꙗ м Садукей — член на религиозно–политическа група [по името на Садок, основателя на династията първосвещеници в ерусалимския храм] в Юдея [II—I в. пр. н. е.], състояща се от жреческа аристокрация ꙇ прстѫпьше фарсѣ  садѵке скѹшаѭште . просшѧ ꙁнаменѣ с нбсе. покаꙁат мъ М Мт 16.1 З вь ть день прстѫпшѧ къ немѹ глѭште садѹке. не бꙑт вьскрѣшеню М Мт 22.23 ЗI фарсе же слꙑшавъше ѣко срам садѹкеѩ. събрашѧ сѧ въ кѹпѣ М Мт 22.34 З М З А Гр Σαδδουκαῖος От евр ЛИ Sadoq садѵке Нвб садукей остар ОА ВА АК