Старобългарски речник
садт
садт
-саждѫ
-садш
несв
св
Садя, посаждам растение
вьсѣкъ садъ егоже не сад отцъ мо небскꙑ. ꙇскорентъ сѧ
М
Мт 15.13
моⷧ҇ егꙿда хотѧще вноградъ садт
СЕ
13b 20
бѫдетъ акꙑ дрѣво саждено пр сходштхъ водъ
С
352.25
сего рад мноꙁѣмъ наънъшемъ ѹ потока садт ... два о лѣто въꙁмогошꙙ сꙙ прѧт садове
С
301.20
Изч
М
З
СЕ
С
Гр
φυτεύω
Нвб
садя, саждам
остар
диал
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА