Старобългарски речник
савор҄ь 
савор҄ь -ꙗ м ЛИ Шапур [Сапор] II Велики, персийски цар [309—379 г.] от династията на Сасанидите. ( стрст)ъ стаго мкⷱ҇а. рѡмана. нїѧ. града внъꙁантїска (!). пр савор цр. перъсъстѣ Е 36б 3—4 въ лѣто осмонадесꙙто црѣ персьска саворꙗ. гон҄ен бꙑстъ на црькв хрстосовꙑ С 254.28—29  повелѣ цѣсарь савор. неьствъмъ влъхвомъ. свꙙтꙑѧ цръкв хръстꙗнъскꙑ огнемъ ꙁажꙁат С 255.1 Е С Гр Σαβώριος