Старобългарски речник
савна
савна
-ꙑ; савн҄
-ѧ
ж
ЛИ
Сабина — мъченица заедно със св. Пионий презв. Смирненски, Асклепиад, Македоний Лин и др. по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 11 март
полемѡнъ рее коѧ цръкъве. савна рее съборънꙑѧ. полемѡнъ рее кого бога ьтеш. савна рее вьседръжтелꙗ. же сътвор небо ꙁемьѭ
С
132.21— 22, 23
госпожда бо въ врѣменехъ гордꙗна цѣсара. хотꙙшт обратт савнѫ отъ вѣрꙑ. отъгъна ѭ отъ себе съвꙙꙁавъш
С
132.14
ѧт бꙑшꙙ пон преꙁвутеръ. савн сповѣдьнца
С
124.25
народъ рѫгааше сꙙ ꙁаѹшаꙿхѫ . къ савн кꙿто глаголааше
С
139.1
С
Гр
Σαβῖνα
Нвб
Савина
ЛИ
Савинка
ЛИ
Савка
ЛИ
СтИл,РЛФИ