Старобългарски речник
сават 
сават -ꙗ м ЛИ Саватий — християнин, умр. мъченически [278 г.] в Антиохия Писидийска по времето на имп. Проб [276—282 г.] и управителя на Фригия Дионисий. Пр. на 19 септември памѧⷮ҇. ісѹ навгнѹ.  стомꙋ мⷱ҇кѹ трофмѹ. дородоментѹ.  саватю Е 35а 14 Изч Е Гр Σαββάτιος Нвб Саватий ЛИ Сават ЛИ Саватин ЛИ СтИл,РЛФИ