Старобългарски речник
саваотъ 
саваотъ -а м господь саваотъ, богъ саваотъ Κύριος Σαβαώϑ, Θεὸς Σαβαώϑ Господ Саваот, Господ на войнствата, Владика на силите, Господ на силите — едно от имената на бога в юдейската и християнската традиция ꙁаклнаѭ тѧ дше ꙁълꙑ. бгомь саваотомь. ꙇ вꙿсѣмь вонъствомь аћлꙑ бжь СЕ 52а 8 васлскъ рее отецъ нарцаатъ сꙙ.  вьседръжтел҄ь.  гь  бъ  вьсѣмъ црь.  гь саваѡъ С 21.19 ѹслꙑш боже молтвꙑ раба свого.  мол҄енꙗ мого господ саваоꙿ С 231.30 стъ стъ стъ гь саваѡъ С 322.9 Изч СЕ С Гр Σαβαώϑ От евр sebā’ot мн. ч. от sāb’ā ’воинство, сонм, сили’ саваѡъ саваоꙿ