Старобългарски речник
с 
с I. Буквен знак. Двадесетата буква от стб. азбука, назовавана слово; в глаг. ⱄ, в. кир. с; в нвб. звук с II. Числен знак. В глаг. и кир. ⱄ҃, с҃=200, CC 1. числ бр дъвѣ съта. Двеста не бѣшѧ бо далее отъ ꙁемьѧ. нъ ꙗко с҃ лакътъ СК Йо 21.8 2. числ ред дъвѣсътьнъ. Който е след 199и по ред еваⷢ҇ ѿ҇ маⷴ҇ глаⷡ҇ с҃ СК 44b 15 еваⷸ҇ ѿ маⷴ глаⷡ҇ с҃ А 143b 5 В състава на сл. числ. ред. неⷣ҇ ді еваⷢ҇ ѿ҇ лѹⷦ҇ глаⷡ҇ с҃ к҃ д҃ СК 64а 4 сѫⷠ҇ ж҃ неⷣ҇ по паⷰ҇. еваⷸ҇ оⷮ оаⷩ҇ глаⷡ҇ с҃ ҃ е҃ А 30d 8 А СК Гр διακόσιοι σ᾿