Старобългарски речник
рѫкопьсань 
рѫкопьсань -ꙗ ср Разписка за дълг, обвинителен акт. [образно] хотѣхъ слъꙁам отъмꙑт. мохъ грѣхъ гі. рѫкопсане СЕ 83b 17  прѧхъ гѫбѫ. да отъмꙑѭ рѫкопсань твого грѣха С 469.23 да  рѫкоѱань грѣхъ нашхъ ꙁагладтъ С 483.4—5 ꙁагладвъ наше рѫкоѱань С 480.2 Изч СЕ С Гр χειρόγραφον рѫкопсане рѫкоѱань Нвб Срв рукописание, ръкописание книж остар ОА ВА ЕтМл ръкопис м ОА НТ ЕтМл БТР АР