Старобългарски речник
рѫка
рѫка
-ꙑ
ж
Ръка, част от човешкото тяло
емъ ꙁа рѫкѫ слѣпааго. ꙇꙁведе вьнъ ꙇꙁ вьс
М
Мк 8.23
З
премъ водѫ ѹмꙑ рѫцѣ прѣдъ народомъ глѧ
М
Мт 27.24
З
А
СК
съвꙙꙁавъше мъ рѫцѣ ноꙁѣ. повелѣшꙙ пѹстт къ странѣ срацньстѣ
С
57. 20—21
Прен.Власт, сила.
ꙁбаві отъ орѫжъѣ дшѫ моѭ. ꙁдрѫкꙑ пъсъѩ іноѩдѫѭ моѭ
СП
21.21
ї не прѣдастъ его вь рѫцѣ врагомъ его
СП
40.3
тво мѫжь госпожде господнъ мо стъ. все мѣн сво мьнѣ стъ прѣдалъ въ рѫцѣ
С
366.18
беꙁ рѫкѹ
ἀχειρί
Без ръце
въꙁꙿмѣте скоро вьꙁмѣте не жьдѣте. аште л мѹдт мнте. самѣмъ вратомъ беꙁдрѫкѹ о себѣ вьꙁꙙт сꙙ велтъ. вьꙁьмѣте сꙙ врата вѣьнаꙗ
С
465.29—30
въꙁдвгнѫт рѫкѫ [рѫцѣ] на кого [ьто]
ἐπαίρω τὴν χεῖρα τινί [вар. ἐπί τινα], ἐπαίρω τὰς χεῖρας ἐπί τι
Опълча се срещу някого, нещо; вдигна ръка срещу някого, нещо
въꙁдвіже рѫкѫ своѭ на нѩ
СП
105. 26
въꙁдвігні рѫцѣ твоі на гръдꙑнѩ іхъ въ коньці
СП
73.3
въꙁлагат [въꙁложт] рѫкѫ [рѫцѣ] на кого
τίϑημι τὰς χεῖρας ἐπί τινα, ἐπιτίϑημι τὴν χεῖρα [τὰς χεῖρας] τινί, ἐπιτίϑημι τὴν χεῖρα [τὰς χεῖρας] ἐπί τινα
Според религиозните представи чрез поставяне на ръка върху някого давам благословия, изцеление и под
ꙇ обемъ ѩ благословлѣаше. въꙁлагаѩ рѫцѣ на нѧ
М
Мк 10.16
З
онъ же на когожъдо хъ рѫкѫ въꙁлагаѩ сцѣлѣаше ѩ
М
Лк 4.40
З
тъгда првѣсѧ къ немѹ дѣт да рѫцѣ въꙁложтъ на нѧ
М
Мт 19.13
ЗI
ꙇ првѣсѧ къ немѹ глѹха гѫгънва. ꙇ молѣахѫ да въꙁложтъ на нь рѫкѫ
М
Мк 7.32
З
А
СК
Б
ꙇ цѣл недѫжънꙑѩ. вьꙁложьша рѫкѫ своѭ на нь
СЕ
40а 14—15
дажд емѹ гі цѣлъвь по вѣрѣ его. не помнаѩ грѣхъ мохъ. н прѣꙁьр мне въꙁлагаѭща на нь рѫкѫ моѭ. въ мѧ твое
СЕ
39а 13—14
гі славѫ въꙁдаѩ въꙁлагаѭ рѫкѫ моѭ. на раба твоего сего
СЕ
50b 4—5
рѫцѣ въꙁложьшѫ на н҄ѫ. абь господьн҄ѫ благодатьѭ бѣса прогꙿна
С
518.9
въꙁложт рѫцѣ [рѫкѫ] на кого
ἐπιβάλλω τὰς χεῖρας ἐπί τινα, ἐπιβάλλω τὴν χεῖρά [τὰς χεῖράς] τινι
Сложа ръка върху някого; заловя, задържа
тъгда прстѫпьше въꙁложшѧ рѫцѣ на са ѩсѧ
М
Мт 26.50
З
А
СК
Б
прѣжде же схъ (всхъ) въꙁложѧтъ на вꙑ рѫкꙑ своѩ. жденѫтъ прѣдаѭште на соньмшта темънцѧ
М
Лк 21.12
З
А
СК
положт рѫкѫ кого на ьто
τίϑεμαι χεῖρά τινος ἔν τινι
Направя някого владетел на нещо
положѫ на морі рѫкѫ его. ї на рѣкахъ десніцѫ его
СП
88.26
потрѧст рѫкоѭ
κατασείω τὴν χεῖρα
Дам знак [с ръка], махна [с ръка]
прѣбꙑваѭште же крꙙште о прѣславьнѣѣмь ѹдес. потрꙙсъ мъ рѫкоѭ дꙿва ѧ став глагол҄ꙙ
С
35.12—13
прѩт [въꙁѧт] на рѫкѹ [рѫкахъ]
δέχομαι εἰς τὰς ἀγκάλας, ἀγκάλαις ὑποδέχομαι, ἐπὶ χειρῶν αἴρω
Прегърна, взема някого в обятията си
ꙇ тъ прѩтъ е на рѫкѹ своею
М
Лк 2.28
З
А
СК
ꙇногда бо сѵмеонъ сърѣте ха. ꙇ на р(.)кѹ пріѩтъ прѣвѣънаго ба
К
1а 32
на рѫкахъ воꙁъмѫтъ тѩ. еда когда прѣтъкнеш о камень ногѫ твоѭ
СП
90.12
Срв.Мт
4.6
З
А
СК
прострѣт рѫкѫ
Протегна, подам ръка [за помощ]
обрат сѧ на хотѣне рабъ твохъ. ꙇ цѣл болѧщааго гі. ꙇ простьр емѹ рѫкѫ клюбѣ. ꙇ вьꙁдвгн отъ сърѣтене недѫжънꙑхъ
СЕ
26а 3—4
прострѣт рѫкѫ на кого [ьто]
a) ἐκτείνω τὰς χεῖρας ἐπί τινα, ἐκτείνω τὴν χεῖρα ἔν τινι, ἐπανατείνω τὰς χεῖρας ἐπί τινα
Вдигна ръка срещу някого, нещо
по вьсѧ дьн сѫщю м съ вам въ цркве. не простьрѣсте рѫкъ на мѧ
М
Лк 22.53
З
прострѣтъ рѫкѫ своѭ на въꙁдане
СП
54.21
мъше же го обнажшꙙ меꙙ. простеръше на н҄ь своѧ рѫкꙑ нѹжꙿдаахѫ прнест мѹ мѣн
С
38.22
b) ἐκτείνω χεῖρα ἐπί τι
Възпра, обуздая
на гнѣвъ врагъ моїхъ прострѣтъ рѫкѫ твоѭ ї спе мѩ десніца твоѣ
СП
137.7
прострѣт рѫцѣ [рѫкꙑ]
ἁπλόω τὰς χεῖρας, ὑποβάλλω τὰς χεῖρας
Протегна, вдигна ръце [с молба за помощ, милостиня]
не мѫшта же добротꙑ рад вдомꙑхъ. на то прьво рѫцѣ простеръ
С
430.3
простьръше же рѫкꙑ на небо ст мѫенц. рѣшꙙ велкомъ гласомъ вьꙁьпвъше. прꙁьр боже помоꙁ рабомъ свомъ
С
178.7
рѫкам плескат
χεῖρας κροτέω
Ръкопляскам
рѫкама плештꙙ лкѹѭ
С
332.23
рѫкѫ подаꙗт
χεῖρα παρέχω
Подавам ръка някому, оказвам помощ, подкрепям
нъ на даѭштааго намъ дарꙑ лколюбвааго ба. же стоѧштемъ намъ. съвръшенѣ дастъ стоꙗт трьпень. падаѭштꙙ нꙑ отꙿ лѣност ѹтврьждатъ. рѫкѫ намъ подаѧ свого ꙁастѫпа
С
522.28—29
М
З
А
СК
Б
ЗП
О
Е
СП
СЕ
К
С
П5
Гр
χείρ
ἀγκάλη
δράξ
рѭка
Нвб
ръка
ОА
ВА
АК
НТ
Бот
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Ръ̀ко
м
ЛИ
Ръков
ФИ
СтИл,РЛФИ