Старобългарски речник
рѫжьнъI 
рѫжьнъ -ꙑ прил Подигравателен, дързък съмотр же м ꙁълодѣство хъ рѫжьно С 443.8 се вꙑкн.  стааго псанꙗ въꙁем ѹкаꙁанꙗ.  о рѫжьнѣѣмъ смѣсѣ С 356.23 Изч С Гр καταγέλαστος προπετῶς Нвб Срв ружин ’неприличен диал лош, недоброкачествен’ ДА ружаний диал НГер