Старобългарски речник
рѫгат 
рѫгат -рѫгаѭ -рѫгаш несв Подигравам, осмивам нъ послѹша раꙁѹмьно. не рѫгамъ стъ стааго даръ С 363.15 Изч С Гр παίζω Нвб ръгая ’хокам’ диал НГер Срв ругая ’хокам, гълча’ ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА