Старобългарски речник
рѧдъ 
рѧдъ -ѹ м Сан, чин да достоно жвъ. по ꙁаповѣдемъ твомъ. едноѧдааго сна твоего. съподобтъ сѧ рѧдѹ стꙑхъ твохъ СЕ 81b 22—23 нъ да навꙑкнеш ꙗко не простꙑ го ѹенкъ прѣда. нъ отъ ꙁбранааго рꙙдѹ днъ С 409.13 тѣмь бо ѹенкъ апостольска стѫвъ рꙙдѹ. ѹдавьню ѫже прѧ С 426.14 не бꙑшꙙ достон ... съ свом ѹенкꙑ въ рꙙдѹ стат С 333.15—16 по рѧдѹ a) καϑεξῆς Последователно, поред, систематично, в цялост ꙇꙁвол сѧ  мьнѣ хождъшю с пръва по вьсѣхъ. въ істнѫ по рѧдѫ псат тебѣ. славънꙑ теофле М Лк 1.3 З А рееⷮ҇ дⷺ҇. вꙿсѣ дѣконъстꙿва по рѧдѹ СЕ 61b 3 бѣ  ак҄ула  прск҄ула.  мноꙁ н.  нѣхъ по рꙙдѹ нꙑнꙗ менъ множьства дѣл҄ьма словесъ мнѹѭ глаголат С 347.4—5 вдꙙ отꙿць сна кол҄ема.  снъ отꙿца.  мат своѭ дьштерь.  дъшт своѭ матерь. господнъ робꙑ.  роб господна. дрѹгъ дрѹга  братъ брата.  прокꙑѧ по рꙙдѹ С 57.1 нъ да не вьсего по рꙙдѹ ꙁглагол҄ѫ вѣдѣ бо ꙗко гнѣваеш сꙙ С 7.29—30 b) ἐκ διαδοχῆς По приемственост, по старшинство та прѣмл҄ета по рꙙдѹ епскѹпъскꙑ столъ С 187.22 М З А СК СЕ С Гр κλῆρος τάξις σειρά рꙙдъ въ рꙙдѹ (А Мт 21.42 погр.) вж. врѣдъ; вь рꙙдъ СК Мт 21.42 погр. вж. врѣдъ Нвб ред ОА ВА АК НТ Бот Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Реда̀ва МИ БС,ЕРГ