Старобългарски речник
рѣь 
рѣь - ж 1. Реч, говор, език н сѫтъ рѣі ні словеса іхъже не не слꙑшѩтъ сѩ гласі іхъ СП 18.4 кротъкъ бо  бе ꙁълобꙑ бѣаше  рѣѭ простѫѫ С 46.30 ꙗснѫ рѣѭ. саврьскꙑмꙿ ѧꙁꙑкомъ отъвѣшта глагол҄ꙙ С 49.1 Дума, изречение, сентенция. тъгда раꙁгнѣвашꙙ сѧ старѣшнꙑ вльшъскꙑѧ. слꙑшавъше рѣ тꙑ оть н҄его С 263.8—9 2. Обвинение, укор платъ ... рее. кѫѭ рѣь прност на лка сего М Йо 18.29 З А СК ꙇ наꙁьрѣахѫ  кънжънц  фарсѣ аште въ соботѫ сцѣлтꙑ. да обрѧштѫтъ рѣъ на нь М Лк 6.7 З А въ рѣ ῥητῶς [вар. ὄντως] Ясно, изрично ꙇ сльіші въ рѣі. сѹгѹбо роꙁьствѹ вешт. ꙇ вьплешт юдеса К 14а 2 Срв. С451.16 лше рѣ ἀπόρρητος Който е неизречим; който е неизразим  къ ѹенкомъ вълаꙁъ лше рѣ стъ С 501.18 прт въ продлъжень рѣ εἰς πλάτος συντυχίας ἔρχομαι Вляза в разговор, започна да говоря  въ продлъжен пршъдъ рѣ. ꙁаклꙙ  да повѣстъ мѹ о себѣ С 294.24—25 продльжт рѣь προτείνω Продължа разказа [си] да  бес пьрꙙ ѹбо ѹкаꙁан вьскрѣсьно. о н҄емꙿже вꙑ продлъжсте рѣъ С 440.7 протѧгнѫт рѣь ἐκτείνω Проточа глас, извися глас не бо нъ гда въ горѣ прстѫпаѭшта го раꙁдраꙁ  протꙙже рѣь С 381.12 съплетъкъ рѣемъ λόγων καλλιλεξία Плетена реч, витиевата реч, изящна реч не бо бѣѣше отъ н҄его съплетъка рѣемъ С 47.1 М З А СК СП К С Гр ῥῆμα λόγος λαλιά φήμη φωνή κατηγορία κατηγορέω рѣъ Нвб реч ОА ВА НТ Дюв НГер Бот ЕтБАН ЕтМл БТР АР ДА