Старобългарски речник
рѣвъ 
рѣвъ -ꙑ прил Красноречив, благоречив, речовит вждѫ же тꙙ  доброльна.  рѣва ꙁѣло С 100.13 Изч С Гр λόγιος Нвб Срв речовит Дюв НГер ДА речевит ДА [красно]речив, [благо]речив БТР АР ДА