Старобългарски речник
рѣшт 
рѣшт -рѣшѫ -рѣшш несв 1. Развързвам, освобождавам прен тоже не просто словесꙑ кꙑм. нъ  дѣлесемь вннꙑ сътвор своѧ ѹенкꙑ. рѣшт  вꙙꙁат С 358.6—7 рѣшѧ м ед ὁ λύων Този, който развързва, освобождава сьвꙙꙁанъ бꙑстъ. вꙙжꙙ въ облацѣхъ водъ.  рѣшꙙ сьпꙙтꙑѧ мѫжьствомъ С 431.25 2. Отстранявам, премахвам ꙁане л недѫгꙑ сътвор т рѣшт. ꙁа н҄е л прокаженꙑѧ стт С 411.15 нъ ѹкроѧ мрьтвааго рѣшш. а свого невѣрьства не рѣшш С 338.26, 27 3. Разрешавам спор наста дѹшевьнꙑ крьмь. рѣшт прѣрѣканьꙗ го С 474.17—18 рѣшѧ болѣꙁн λυσίπονος Който лекува болката, който успокоява страданието ста крьстъ ... стонкъ болѣꙁн рѣшꙙ С 428.7 Изч С Гр λύω Нвб реша̀, решавам ОА ВА АК НТ Бот Дюв НГер ЕтМл БТР АР