Старобългарски речник

рѣснотвьнъ

рѣснотвьнъ -ꙑ прил Истински, истинен, правдив ї тꙑ ... тръпѣлівъ ї прѣмілостівъ  рѣснотівънъ СП 85.15 Изч СП Гр ἀληϑινός рѣснотівънъ Нвб Ø