Старобългарски речник
рьвьнь 
рьвьнь -ꙗ ср Завист, ревнуване отъ вꙿсѣхъ ѹбо хран сѧ. ѡтъ нхъже въходтъ грѣховънаа съмръть. любодѣане ... ръвенѣ родтеле ꙁъломъ. ꙁавдꙑ СЕ 89а 13 да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане. протвьно слово. гръдость. ꙁавсть. ръвене. ѣрость СЕ 91b 14—15 ждове же ꙁавстѭ  рьвьньмь объѧт. овогда каменмъ бꙗхѫ га. дрѹгоц же окѹшаахѫ сꙙ съ стѣнъ сърнѫт С 480.28—29 Ярост, гняв. доколѣ гі гнѣваеші сѩ въ конець. раждежетъ сѩ ѣко огнь ръвеніе твое СП 78.5 Изч СП СЕ С Гр ἔρις βασκανία ζῆλος ръвене ръвеніе Нвб ревнене остар НГер Срв ревна се, ревне ми се ЕтБАН РРОДД ДА