Старобългарски речник
рьвьность 
рьвьность - ж 1. Усърдие, старание, стремеж, ревност многомъ же нѣмъ повѣдаѭшта. о прѣподобьнѣѣмь. на рьвъность дѹховьнѫѭ вьставста С 205.26 тꙙжц вѣтр велкѫ дꙑханꙗ слѫ на кротость тшаахѫ. а он ръвъностѭ ꙁавст ꙁꙑбьѭште сꙙ. распꙙтю ꙁмꙑ поѹаахѫ сꙙ С 399.12 ръвьностѭ же спасьнааго крьштеньꙗ. крьстꙗн прнесъше погребошꙙ стаа тѣлеса хъ С 538.27 2. Завист, омраза облѣцамъ же сѧ въ орѫже (с)вѣта. ѣко въ дне благоѡбраꙁно ход()мъ. не коꙁлогласован. пѣнъств. любодѣꙗн. стѹдодѣѣн. не ревностѫ (...) темъ Е 5б 3—4 Ярост, гняв. он рьвьностѭ ꙁадъхнѫт сꙙ хотѣахѫ С 398.29 Изч Е С Гр ζῆλος βασκανία [вар. ζάλη] рьвъность ръвъность ръвьность ревность Нвб Срв ревност ОА ВА Дюв НГер ЕтБАН ЕтМл БТР АР ДА