Старобългарски речник
рьвьнтел҄ь 
рьвьнтел҄ь -ꙗ м Ревнител, радетел, поборник ѡ бꙑт намъ ревьнтелемъ. добрꙑмъ дѣлесемъ СЕ 60а 17 ревнтеле прав(...)рѣ бꙑст(е) Е 5а 4—5 Изч Е СЕ Гр ζηλωτής ревьнтель ревнтель Нвб ревнител ОА ВА ЕтМл БТР АР