Старобългарски речник
рꙑбар҄ь 
рꙑбар҄ь -ꙗ м Рибар; човек, който лови риба вдѣ смона ꙇ аньдрѣѭ братра того смона. въметаѭшта мрѣжѧ вь море. бѣашете бо рꙑбарѣ М Мк 1.16 З. Срв.Мт 4.18 З рꙑбар же. ошьдъше отъ н҄ею. плакаахѫ мрѣжѧ З Лк 5.2 Изч М З Гр ἁλιεύς Нвб рибар ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Рибаров ФИ Рибарев ФИ Рибарски ФИ СтИл,РЛФИ Рибарци МИ Рибарски рид МИ ЙЗах, Кюст Рибарица МИ Рибарско МИ СНМБ