Старобългарски речник
рꙑба 
рꙑба -ꙑ ж Риба ѣко же ꙁлѣꙁѫ на ꙁемлѭ. вдѣшѧ огнь лежѧщь  р(ъ)бѫ на немь лежѧштѫ  хлѣ(б)ъ М Йо 21.9 З А СК гла мъ с. прнесѣте отъ рꙑбъ ѩже ѩсте нꙑнѣ М Йо 21.10 З А СК въсѣ покорлъ есі подъ ноѕѣ его. овьцѩ і волꙑ вьсѩ. еще же  скотꙑ польскꙑѩ.  пьтіцѩ нснꙑѩ.  рꙑбꙑ моръскꙑѩ СП 8.9 ловꙙшт бо прсно отъ водъ ꙁносꙙтъ рбꙑ С 496.5 ловтва рꙑбъ ἄγρα τῶν ἰχϑύων Риболов ѹжасъ бо одръжааше .  вьсѧ сѫщѧѩ съ нмъ о ловтвѣ рꙑбъ ѩже ѩсѧ М Лк 5.9 З А рꙑбамъ ловьць ἁλιεύς Рибар, човек, който лови риба бѣста бо рꙑбамъ лоцⷡаꙺ СК Мт 4.18 рꙑбꙑ ловт ἁλιεύω Ловя риба гла мъ смонъ петръ. ꙇдѫ рꙑбъ ловтъ М Йо 21.3 З А М З А СК СП С Гр ἰχϑύς ὀψάριον ръба рба Нвб риба ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА Срв Рибни дол МИ ХХ,ЛИМР Рибници МИ ВП,ТО Рибарци МИ Рибен МИ Рибене МИ ЙЗах,Кюст Рибино МИ Рибник МИ Рибново МИ СНМБ Рибников ФИ СтИл,РЛФИ