Старобългарски речник
ръꙁат 
ръꙁат -ръжѫ -ръжеш несв За кон — издавам остър звук; цвиля бѣахѫ бо ꙗко кон҄ ръжѫште о добротѣ ѧ С 2.30 Изч С Гр χρεμετίζω Нвб ръжа ’цвиля, ръмжа’ диал ВА НГер ДА