Старобългарски речник
ръвенкъ 
ръвенкъ -а м Кладенец ѹбо сѧ бѣж. отътьц. ѡтд. вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ ... аще л ес посъланъ цѣмь.  прмѧталъ сѧ вьнеꙁаапѫ. л ꙇꙁ морѣ. ꙇл ꙇꙁдрѣкꙑ. л іꙁ брѣгъ. л ꙇꙁдръвенка. л ꙇꙁ локъв. л ꙇꙁ блата СЕ 54b 5 Изч СЕ Гр φρέαρ Нвб ръвеник, ървеник, рованик диал ЕтМл НГер РРОДД ДА Срв ръвина ’вада за промиване на руда’ ж диал НГер