Старобългарски речник
ръватваI 
ръватва -ꙑ ж мн Вид болест; артрит [?]; разкъсна рана [?] моⷧ҇ на ръватвꙑ рѫьнꙑѩ СЕ 30b 19 хе бже нашъ. тꙑ ра нꙑнѣ. пргвоꙁдт рѫкꙑ ръватвамъ смъ. въшедъшмъ въ рѫцѣ с. прострътѣ нꙑнѣ къ тебѣ СЕ 31а 6 Изч СЕ Нвб Срв ръвам ’разкъсвам’ несв ДА