Старобългарски речник

рѹшт

рѹшт -рѹшѫ -рѹшш несв Руша, съсипвам, унищожавам съпасъ прѣльштенааго ловѣка. рѹштъ прѣльсть С 329. 15—16 Изч С Гр καταλύω Нвб руша ОА ВА НТ НГер ЕтБАН ЕтМл БТР АР ДА