Старобългарски речник
рѹфовъ
рѹфовъ
прил
притеж
ЛИ
Руфов, на Руф — един от 70–те апостоли, епископ на Тива в Гърция, син на Симон Киренеец. Пр. на 8 април
ꙇ ꙁадѣшѧ ммо ходѧштю. етерѹ смонѹ. к҄ѵрѣннѹ грѧдѫштю съ села. оцю алекꙿсанꙿдровѹ. ꙇ р(ѹ)фовѹ. да въꙁъметъ кръстъ его
З
Мк 15.21
Изч
М
З
А
СК
Гр
[τοῦ] ῾Ρούφου
От
лат
Rufus