Старобългарски речник

рѹфнъ

рѹфнъ -а м ЛИ Руфин — християнин от Витиния, сподвижник на св. Кодрат Никомидийски и на Саторнин, умр. мъченически по времето на имп. Деций [249—251 г.] или имп. Валериан [253—260 г.]. Пр. на 10 март [в IX в. пр. и на 9 май — Събор на Кодрат и дружината му в Мартириони близо до Ксилоцирка] ѧтома же ма бꙑвъшема. оставвъ стааго кодрата. о блаженѣѣмъ саторннѣ  рѹфнѣ наꙙ пꙑтат С 113.28  к н҄емѹ рѹфнъ кто прѣдъстоѧ. въ рторьстѣ хꙑтрост. с рее стан пѡні не вела сꙙ С 138.9 Изч С Гр ῾Ρουφῖνος