Старобългарски речник
рѹть 
рѹть - ж ЛИ Рут — моавитка, съпруга на витлеемеца Вооз и прабаба на старозаветния цар Давид [Рут 1.1 сл.]. Пр. в Неделята на праотците вооꙁъ же род. овда отъ рꙋт СК Мт 1.5 Изч А СК Гр ῾Ρούϑ От евр Rút [вероятно от řeūt ’другарка, дружба’ ] рꙋть рота