Старобългарски речник
рѹно 
рѹно -а ср Руно, кожа на животно сънідетъ ѣко дождь на рѹно. ї ѣко каплѣ капѫштіѣ на ꙁемлѫ СП 71.6 Изч СП Гр πόκος Нвб руно ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Руньо м ЛИ Руня ж ЛИ Рунтов ФИ СтИл,РЛФИ