Старобългарски речник
рѹда 
рѹда -ꙑ ж 1. Руда см же сце мѫштемъ.  всѣмъ свѣтмомъ. отъ въꙁдѹха ѹбо сльньце. отъ садовъ же дрѣво ... отъ рѹдъ же  желѣꙁн. лѫшта же  гвоꙁд ... съпасъ сво творѣꙗше С 438.17 2. Рудник, находище [образно] въ кн҄жънꙑхъ рѹдахъ. въ пѹстошъ бьдш. а же вь н҄хъ танааго. не скопаш н сьбереш ꙁлата С 335.3 Изч С Гр μέταλλον Нвб руда НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Руда МИ Рударци МИ Рудина МИ Руднек МИ Рудозем МИ СНМБ Рудино МИ Рудашница МИ Рудари МИ ВП,ТО