Старобългарски речник
рѹва 
рѹва -ꙑ ж МИ Рува — пустиня в Палестина братъ нѣкто пршъдъ въ рѹвѫ. прѣбꙑ ѹ н҄его годъ малъ. отъходъно жт сь н҄мъ жвꙑ С 289.29  вьспомꙙнѫвъ бꙑвъше мѹ вдѣн нѣкъгда о прѣподобьнѣѣмъ їѡанн. де к н҄емѹ въ рѹвѫ  глагола емѹ С 293.9 отц вьꙁвѣстшꙙ ъстънѹѹмꙋ семѹ отьцѹ. не ходт въ луврѣ нъ въ лаврѫ прт С 292.8 Изч С Гр ῾Ρουβάς лувра