Старобългарски речник

романъ

романъ -а м ЛИ 1. Роман — дякон в Кесария, умрял мъченически по времето на император Максимиан [286—305 г.]. Пр. на 18 ноември мⷰ҇ѣ тоⷤ҇ ... стаго платона  ромⷶна У IIа 7—8 2. Роман — мъченик по времето на персийския владетел Шапур [Сапор] III [383— 388 г.]. Пр. на 25 септември мⷺца сепⷠ҇ ҃ ҃д. стаго мⷱка ромаⷩ҇  стаⷢ҇ мⷱка  рънца пафнота А 121а 24 мⷰ҇ѣ к҃҃е романа еⷢ҇ва ѡⷮ҇ маⷴ҇ СК 131а 11 (стрст)ъ стаго мⷱ҇ка. рѡмана. їѧ. града внъꙁантїска (!). пр савор цр. перъсъстѣ Е 36б 2 3. Роман Сладкопевец [края на V в. — ок. 560 г.] — дякон в Берит и Цариград; ранновизантийски църковен поет, усъвършенствал жанровата форма кондак. Пр. на 1 октомври мⷺца октоⷠ҇ ҃а стааⷢ апла ананѧ ...  памѧт. прⷣ҇нааго романа. сътворшааго пⷩ҇ѣ сьвⷮнаа А 122а 2 4. Роман — мъченик. Пр. на 4 септември е҃і септѧбрѣ. стрстъ. стꙑхъ мⷱ҇къ. васлѣ (с)емеона.  младенъцъ.  романѹ Е 24б 10 А СК У Е Гр ῾Ρωμανός ὁ ῾Ρωμανὸς ὁ Μελῴδης рѡманъ Нвб Роман ЛИ Романа ж ЛИ Романов ФИ Романски ФИ СтИл,РЛФИ Роман МИ СНМБ Романовци МИ ЙЗах,Кюст.кр