Старобългарски речник
рокъ
рокъ
-а
м
1. Определено време, срок
вꙿсѣмъ бо комъ обьщнѫ ѹнлъ ес. рокѹ жтѣ съконьавъшю сѧ. тѣмьже молмъ т сѧ
СЕ
58а 17
потом же рокѹ коньавъшѹ сꙙ. пае же вѣдѣ ꙗвьн на коньць сходꙙште
С
367.9
2. Заповед, повеля, закон
такожде моръскаа страна ... съ ꙁемⷧ(е)ѭ сѧ боретъ ... рока твоего боѩ сѧ къ себѣ првлатъ влънꙑ своѩ
СЕ
1а 22
Изч
СЕ
С
Гр
ὅρος
Нвб
рок ’съдба’
остар
ВА
РРОДД
Срв
[с]рок