Старобългарски речник
роꙁвьнъ 
роꙁвьнъ -а м Верига  ꙗко вдѣ ꙗко ѹ̑тро въ тъ дьнь ѧт мѫтъ бꙑт. въꙁемъ роꙁвънꙑ ꙁвтꙑ тр на вꙑѭ своѭ въꙁлож С 125.3 Изч С Гр ἅλυσις роꙁвънъ Нвб Ø