Старобългарски речник
рождень 
рождень -ꙗ ср 1. Раждане, създаване, рождение нъ ꙗко цѣсарь  богъ. прсно того дѣлꙗ црь. ꙗкоже  породвꙑ го. нꙑн҄ѣ же  по рожден прсно С 328.8 Раждане, освобождаване от бременност. ꙁаклюенъ градъ. стоьнкъ пеатьлѣнъ. несѣта н҄ва. несаждена лоꙁа. несъповѣдомо ѹдо. неꙁѹмѣмо рожден С 243.10 аште л не вѣрѹш м глагол҄ѫштѹѹмѹ т. врѣмене рожденю пожьд С 243.11 2. събир Род, роднини, семейство мьнѣвъша же  въ дрѹжнѣ сѫштъ. прдете пѧть дьне() ꙇ скаашете его въ рожден. ꙇ въ ꙁнан М Лк 2.44 З А СК Б ꙇ слꙑшашѧ окръсть жвѫште ꙇ рождене еѩ. ѣко вьꙁвеллъ естъ гъ млость своѭ съ неѭ М Лк 1.58 З А ꙇ рѣшѧ е. ѣко нктоже естъ отъ рожденѣ твоего. ꙇже нарцаатъ сѧ менемь тѣмь М Лк 1.61 З А ꙇ поко вꙿсѧ оцѧ нашѧ  матер. комѹжъдо насъ. ꙇ братрѭ  сестрꙑ. ꙇ ѧда. ꙇ рождене. ꙇ прѣтелѧ СЕ 65а 24 аще кꙿто раꙁбо сътворⷮ҇. л отъ рожденѣ своего ѹбетъ. ꙇ҃ лⷮ҇ѣ да покаетꙿ сѧ СЕ 102а 7—8 отъметаеш бо сѧ родтель ...  вꙿсего рожденѣ. дрѹгъ  връстъ СЕ 89b 26—90а 1 М З А СК Б СЕ С Р Гр τόκος κύησις γένος συγγένεια οἱ συγγενεῖς οἱ ὁμογενεῖς πρόσληψις [вар. πρόληψις] рожден рождене Нвб рождение ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА