Старобългарски речник
родьство 
родьство -а ср 1. Раждане, рождение, създаване прѣходѧ съ. відѣ ка слѣпа оⷮ родства А Йо 9.1  бѫдетъ радость тебѣ веліѣ.  мноѕ о родьствѣ его въꙁдрадѹѭтъ сѧ А Лк 1.14 прьв. пастѹс. хръстосово благовѣстьствѹѭтъ родьство С 452.1—2 въ влеемѣ въ ꙗслехъ родьство. нъ  въ гробѣ ꙗко  въ ꙗслехъ мѣсто С 451.29 не прѣжде л отъ мене посъланъ бꙑстъ. къ ꙁахар жърьцѹ. не дасть л мѹ родьствѹ їѡановѹ благовѣштенꙗ С 249.6 агг҄елъ мар матер хрстосовѣ. родьство го благовѣствова С 451.18 2. Родство, роднинство, потекло схво же родство сіце бꙑⷭ҇. обрѫенѣ бъвьші матері его марі. осіфові. прѣжде даже не сьнѧсте сѧ А Мт 1.18 гі ... ꙇꙁволе ... петра ꙇ павъла ... братрꙑ бꙑт. не ѫꙁоѭ родьства. нъ вѣроѭ. ꙇ любовѭ. дховъноѭ СЕ 10b 9—10 кън҄гꙑ родьства βίβλος γενέσεως Родословие кьнігꙑ родства ѵхва. сна ддва. сна авраамлѣ А Мт 1.1 родьство богородцѧ γέννησις τῆς Θεοτόκου Църковният празник Рождество на Пресвета Богородица. Пр. на 8 септември мⷺца тоⷢ҇ ѕ҃ родство стꙑѩ гждѧ бцѧ А 116b 10—11 родьство огн҄ьно γέεννα, ἄβυσσος τῆς γεέννης τοῦ πυρός, γέεννα τοῦ πυρός, πῦρ τῆς γεέννης Геена, ад маш бо ꙙсть ѹꙙстꙗ родьства огн҄ьнааго.  сьпрꙙстьнкъ с отꙿцѹ твомѹ дꙗволѹ С 12.3  гласъ съ небесе глагол҄ꙙ. аурлꙗн(е д) въ родьство огн҄ьно С 6.20 оть н҄егоже тꙑ наѹвъ сꙙ. ѹтел҄ь сꙑ поспѣлъ с въ родъство огн҄ьно.  прꙙстьнкꙑ поставьꙗш же съ тобоѭ мѫмꙑѧ т С 158.26 ѹботе же сꙙ пае. могѫштааго.  дѹшѫ  тѣло въ родьствѣ огн҄ьнѣѣмъ погѹбт С 175.19 родьство хрстово, родьство господа нашего сѹхрста, сѹхрстово родьство Χριστοῦ γέννησις, γέννησις τοῦ Θεοῦ καὶ Σωτῆρος ’Ιησοῦ Χριστοῦ Църковният празник Рождество Христово, който се празнува на 25 декември мцⷺа деⷦ҇ ҃г҃ вь навеере родства хва А 132b 6—7 въ б҃ неⷣ҇ прѣжде родства хва А 129b 14 родство га наⷲ҇го сха А 133b 16 въ неⷣ҇ прѣдъ родьствомъ хвомъ. памꙙⷮ҇ оцемъ СК 135b 9 А СК СЕ С Гр γένεσις γέννησις τόκος γενετή родъство родство Нвб родство ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА