Старобългарски речник
родъ 
родъ -а м 1. Рождение, раждане, създаване како л раꙁдрѣш ѧꙁѫ отъ рода хромѹѹмѹ. томь асѣ ноꙁѣ мѹ ѹтврьдвъ С 358.11 вѣдѣшꙙ слѣпааго отъ рода. освѣтвьшааго  господ проповѣдаѭшта С 323.14 2. Произход, потекло съ нмьже  нашѧ болѣꙁн ꙇцѣл. бꙑвъ къ насъ рад. съꙶ родомь бестрастенъ. ꙇ клюбець бъ СЕ 26а 15 жена нѣкто кападок҄са родомъ васлна же менемь. дꙗконса сѫшт прде въ ерѹсалмъ С 297.27—28  нарекошꙙ некꙿтарꙗ нѣкого. мѫжа мента  доброговѣна. кротъка обраꙁомъ отъ бол҄ѣръска рода сѫшта С 202.14— 15 днъ же отъ тѣхъ сꙑ. блаженꙑ кодратъ. връстоѭ  добротоѭ  родомъ.  богатъствомъ  же вьсего стньнѣ. богоьстмъ ѹкрашенъ С 98.15 дѣвѣ стѣ  прѣстѣ отъ рода цѣсарьска сѫшт. менемь марꙗ С 10.22 (съ самодрьжъць б)ьістъ бльгарїнь родомь ѹ(нѹ)к(ъ нкол же ї рѱмѧ) благовѣрьнѹ снь арона с(амола) ж(е брата сѫща црѣ самодр)ьжавнаго В 3. Род, семейство, роднини прѣдан же бѫдете родтелꙑ  братрѭ.  родомъ  дрѹгꙑ. ꙇ ѹмрътвѧтъ отъ васъ М Лк 21.16 З А СК  поко дшѧ рабъ твохъ. прѣжде ѹсопъшхъ. оцемъ же  ѧдомъ же.  братромъ нашмъ.  проюмѹ родѹ плътъскѹмѹ СЕ 64а 4 гі бже нашъ. въꙁаконе достонꙑѩ себѣ сѫщѧ. ꙇ оставльшѧѩ вꙿсѣ жтскаа. ꙇ родъ  прѣтелѧ. ꙇ вьслѣдь тебе грѧдѫщѧ СЕ 80b 6 полѹ сꙙ мѹ. же мѹ бѣаше любо. поплѣнвъ славънꙑѧ градꙑ беꙁбожьнꙑхъ срацнъ. ждеже  амемѹрꙿмннъ жвѣаше родъ С 56.7  да съкажетъ мѹ кто стъ.  сце прнѹжденъ повѣда  родъ.  отььство  сттел҄ьство С 294.27 даждъ м сего странꙿнааго. бѣжавъшааго отꙿ самѣхъ пеленъ вь егуптъ. же н града н вьс. н храма н обтѣл н рода матъ С 455.5 Родство, роднинство. ꙇ отъ самого съмъꙇсла ꙇꙁгъна нꙑ. ꙇ не помнітъ ні дрѹжъбꙑ. ні обꙑаѣ. нꙇ рода ні ного нꙇкогоже К 4b 15 4. Род, племе, народ ѡ роде невѣрънꙑ  раꙁвращенꙑ. до колѣ съ вам бѫдѫ до колѣ тръплѭ васъ М Мт 17.17 А, СК. Срв.Мк 9.19 М, З, А, СК, Б;Лк 9.41 М З А СК ъто родось ꙁнаменѣ штетъ. амнь глѭ вамъ. аште дастъ сѧ родѹ семѹ ꙁнамене М Мк 8.12 З ꙇ рее мъ. тъ родъ нмъже не можетъ ꙁт ткмо молтвоѭ  постомъ М Мк 9.29 З А СК еда аꙁъ ждовнъ есмъ родъ тво. ꙇ архере прѣдашѧ тѧ мьнѣ М Йо 18.35 З А СК помѩнѫтъ імѩ твое во вьсѣкомъ родѣ  родѣ. сего раді людье сповѣдѩтъ сѩ тебѣ въ вѣкъ і въ вѣкъ вѣка СП 44.18 Срв. Е26а 15 етꙑрі десѩт лѣтъ негодовахъ рода того. ї рѣхъ прісно блѫдѩтъ сръдьцемь СП 94.10 бже слънꙑ. ꙇ млоствꙑ. строѩ вꙿсѣ на спене родѹ нашемѹ СЕ 25а 22 тꙑ ес бъ нашъ. свобожде отъ работꙑ фараѹшѧ. мосѣемь родъ еврѣскъ СЕ 5b 5 прблжаатъ сꙙ отш господьнꙗ въскрьсенꙗ. пакꙑ мꙙтетъ сꙙ ждовьскꙑ несьмꙑсльнъ родъ. пакꙑ на пастѹха лаѭтъ пꙿс С 424.24 вьꙁьр на крѫгъ вьсел҄енꙑѧ ... колко рѣкъ колко прморꙗ. колко родовъ  странъ.  їностраньнкъ С 431.4 Поколение. амн глаголѭ вамъ ѣко не матъ прѣт родось дондеже вьсѣ с бѫдѫтъ М Мк 13.30 З мілост твоѩ гі въ вѣкъ въспоѭ. въ родъ і родъ въꙁвѣштѫ рѣснотѫ твоѭ ѹстꙑ моім СП 88.2 гї їмѩ твое въ вѣкъ. ї памѩть твоѣ въ родъ і родъ СП 134.13 въ родꙑ родъ прѣбꙑваѭшт (!) мѹ. гоже цѣсарьство не прѣходтъ. нъ прѣбꙑваатъ въ вѣкꙑ С 267.30 5. Животински или растителен вид, порода пакꙑ подобъно естъ цсрстве небское неводѹ въвръженѹ въ море. ꙇ отъ вьсѣкого рода ꙁбъравъшю М Мт 13.47 З А СК дн҇ⷭе ꙁбавтель на еръданъ пршелъ естъ. да водьнꙑ. родъ осттъ. днⷭ҇е прⷣ҇ѣтеа бесъмрътьнѣ връсѣ пркасаетъ сѧ СЕ 2b 25 гі бже вꙿседръжтелю. вꙿсѣмъ. сътворе нбо  ꙁемⷧ҇ѭ. ꙇ вꙿсѣ ѣже вь нхъ. рекꙑ да ꙁнесетъ ꙁемⷧѣ трѣвѫ сѣнѫ. сѣѭщю сѣмѧ на родъ. ꙇ на подобе СЕ 12b 6 влко вꙿседръжтелю. бже оць нашхъ. гь млост. родѹ вꙿсѣкомѹ. съмрътънѹ.  несъмрътънѹ. ꙇ вꙿсѣкомѹ сѫщьствѹ. съдѣтель СЕ 64а 10 6. Естество, характер, природа водꙑ рѣьнꙑѩ ... сѣмо  овамо текошѧ. абе же родъ сво отъвръгѫ.  непрѣходма естъства. прѣходма авшѧ сѧ СЕ 1b 5 сего раді пріді снъ скꙑ. да прімрітъ родъ нашъ къ бѹ К 9а 29—30 поміловавъ прѣльштенꙑѩ творць. дрѣво отъѣдъ. дрѣвънѹмѹ родѹ даетъ. ꙇ страсть въведе ісцѣленье К 10а 40 добра [блага] рода εὐγενής Който е от благороден произход, благороден, знатен лкъ еднъ добра рода де на странѫ далее. прѩт себѣ цсрстве. ꙇ въꙁврат сѧ М Лк 19.12 З А пръвꙑ блага рода сꙑ. славенъ же менемь крьстꙗнъ сꙑ належꙙштꙙѧ рад бѣдꙑ. отъшъдъ вънъ гра (!) С 145.9—10 женьскъ родъ τὸ ϑῆλυ Женски пол, женска природа посъланъ бꙑстъ гаурлъ къ дѣвц. да неьсть женьска родѹ. вь ьсть обраттъ С 244.10 не того рода ἀγενής Който не е от известен, знатен род помлѹ мꙙ господ сꙑнѹ давꙑдовъ. ꙗкоже помлова онѫ хананеѭ. не того родѹ сѫштѫ. нъ вѣрьнѫ С 392.20 родъ огн҄ьнꙑ γέεννα Адът, вечният огън ꙗко не тььѭ отъ самѣхꙿ тѣхъ адовъ вратъ. нъ  отъ рода огн҄ьнааго  мѫкꙿ схꙑттъ (!) ловѣка С 514.3 бо толка  таковаꙗ сътворвъ ꙁъла. хъже коеждо рода огн҄ьнааго его. творѣаше сьнѣдь С 523.2 родъ ловѣьскꙑ γένος [τῶν] ἀνϑρώπων Човешкият род, човечеството егда отвръꙁъшю сѧ пѫт. тако въ съмръть родъ скъ въпаде К 10а 36—37  вьсꙙ небесьскꙑѧ слꙑ веселꙙтъ сꙙ. ѹслаждамꙑ о сьпасен обьштааго рода ловѣьскаго С 490. 2—3 въ сьгрѣшень попѹштенъ бꙑстъ въпаст.  въ сьгрѣшень вьсѣхъ горше. прѣскврьнънꙑ бо врагъ родѹ лскѹ С 519.16 с н҄мже пршъдъ арꙿхеппъ въ херсоньскъ градъ. въ пладьнь промꙑсломъ бжмъ. хотꙙштмъ ловѣьскꙑ родъ сьпаст С 540.1 ловѣь родъ ἡ τοῦ ἀνϑρώπου φύσις Човешкият род, човечеството днⷭ҇е. долъ невдмꙑ крꙑетъ сѧ. ꙇ ль родъ авлѣетъ сѧ СЕ 2b 14 бже вѣдьі немощь. ꙇ ѹдобь погꙑбене рода ла ... съподоб прѣꙁьрѣт въпадъшмъ СЕ 24а 9 вѣровааше бо. ꙗко вьсꙙ страст  всꙙ ꙗꙁвꙑ тѣлесьньіѧ. отъ сотонꙑ сълѹаѭтъ сꙙ. сѫштааго въ стнѫ неѹкротмааго врага ловѣѹ родѹ С 556.12 бе мо ... тъ бо съвѣс немощь вꙿ(..)го рода а. о танѣ срц(.) нашхъ Р VII 4.13 М З А СК Б Н Е СП СЕ К С Р В Гр γενετή γένος [οἱ] συγγενεῖς [ὁ] συγγενής συγγένεια γενεά γονή ἔϑνος φύσις αἷμα Нвб род ОА АК НТ Дюв НГер ЕтБАН ЕтМл БТР АР ДА