Старобългарски речник
родтел҄ь 
родтел҄ь -ꙗ м Родител, създател ръвенѣ родтеле ꙁъломъ. ꙁавдꙑ протвѧщѧѩ сѧ бжь правꙿдѣ СЕ 89а 13 лхоманѣ. родтелѣ непрѣꙁннъ дѣлесъ. слѹженью. гръдꙑнѧ отълѫаѭщѧѩ отъ ба СЕ 89а 16— 17 да хвалмъ бѫдетъ дьнь сꙿ. свѣтовънꙑ родтел҄ь. гоже рад про дьн на весел нарекошꙙ сꙙ С 429. 6 мꙑ же ѹбо ѹбѣжавъше сьмрьт родтелꙗ ꙁавст. въставъше въславмъ надъ вьсѣм сѫштааго ба С 389.27 ѡ ꙁавст. ѹбоствѹ родтелю. дꙗволꙗ обрѣтѣл҄ь С 388.23 тꙑ въ сьмрьт. тꙑ въ жвотѣ. тꙑ въ мрьтвост ... тꙑ мрьтвъ трї дьнь. тꙑ родтелю прсно сꙑ С 505.8—9 Обикн.дв. или мн. Родители, майка и баща. прѣдастъ же братръ братра на съмръть. ꙇ отцъ ѧдо.  въстанѫтъ ѧда на родтелѧ. ꙇ ѹбьѭтъ ѩ М Мк 13.12 З  въпросшѧ  ѹенц его глѭще. ѹтелю къто съгрѣш. сь л л родтелѣ его. да слѣпъ род сѧ М Йо 9.2 З А отъметаеш бо сѧ родтель. братрѩ женꙑ  дѣте. ѫжкꙑ СЕ 89b 25 мѫж вь самомъ цвѣтѣ юност. о жтї небръгъше. пае родтел҄ь. пае ꙙдъ га вьꙁлюбьше С 97.8 семѹ же въꙁдрастомъ съвръшенѹ бꙑвъшѹ. родтел҄ѣ мѹ съвѣштаста сꙙ жент ї дѣвцеѭ менемь анꙿна С 24.28 лѣтѹ же нѣкомꙋ мнѫвъшѹ.  родтел҄ема о хѣ ѹмъръшема.  раꙁдѣл҄енѹ бꙑвꙿшѹ родтел҄ьскѹ мѣню С 279.7 тогда раꙁлѫѧтꙿ сѧ родтел(е)  ѧда. оцъ  снъ Р V 3.6 Прародители, праотци. і въꙁдвгнѫлъ ес множъство къ. падъшхъ грѣхъ рад. родтель свохъ СЕ 30а 14 М З А СК Б СЕ С Р Гр γονεύς γεννήτωρ ὁ γεννήσας γεννητικός ὁ τεκών родітель Нвб родител ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтБАН ЕтМл БТР АР ДА