Старобългарски речник
ровьнкъ 
ровьнкъ м Пропаст, бездна ні пожъретъ мене глѫбіна. ні съведетъ о мьнѣ ровьнкъ ѹстъ своіхъ СП 68.16 Изч СП Гр φρέαρ Нвб ровник ’трап, яма’ диал ОА БТР АР РРОДД ровинек, ровиняк диал НТ НГер ЕтМл ДА ровина ж диал ОА НТ ровеница ж диал ДА