Старобългарски речник

робьскъ

робьскъ -ꙑ прил Робски, прислужнически доде же манастра ловѣка бжьꙗ. съ женоѭ своѭ  снъм  дьштерм.  съ прокоѭ робскоѭ слѹжьбоѭ С 562.12 Изч С робскъ Нвб робийски диал ДА Срв робски ОА ЕтМл БТР АР