Старобългарски речник
робщь 
робщь -а м Служител, последовател [на Бога]  бѫдѫ мѹ стнънꙑ робштъ. не отъстѫпьѭ от тебе. н отъ раꙁѹма хрсостова С 235.12 Изч С Гр παῖς робштъ Нвб Срв роб ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР