Старобългарски речник
рмьскъ
рмьскъ
-ꙑ
прил
1. Римски, който се отнася до Рим
обрѣтене еⷭ҇нъⷯ҇ мощ стааⷢ҇ клмента папежа рмска
А
141b 6—7
памѧтъ ... лъвѹ. папежѹ рмъскѹ
Е
4б 18
поставьнъ бꙑстъ патрархъ. стѣ бж цръкв рмьстѣ
С
119.18
цѣсарьствѹѭштѹ дек҄ю. рмьстѣ власт ... посъла по вьсемѹ цѣсарьствѹ свомѹ. ꙗкоже вьсꙙ нарцаѭштꙙѧ мꙙ хрсостово. првлѣшт на скврънноꙗден
С
174.11—12
2. Латински, който се отнася до латински език
бѣ же напсане напсано надъ нмъ. кънгам елнъскам рмъскам. ꙇ еврескам. сь естъ цсръ юдескъ
М
Лк 23.38
З
А
СК
въ то врѣмꙙ ѹпраꙁнвъ сꙙ отъ дѣла цра. прѣпсахъ протлъковавъ отъ рѹмъска ѧꙁꙑка (ѧꙁꙑка) на гръескъ
С
144.25
рмьскъ градъ
[ἡ πόλις] ῾Ρώμη
Рим
тъ пръвꙑ цѣсарьствова въ рмьстѣ градѣ. кѹмрꙙ отъврьже
С
186.10—11
тъгда ѹбо ѹставъ ѹставшꙙ да къснꙙтнѣ града епскѹпъ. то жде старѣшнъство да матъ тѫ жде ьсть. ѭже рмъска града епскѹпъ
С
202.26
М
З
А
СК
Е
С
Гр
[τῆς] ῾Ρώμης
τῶν ῾Ρωμαίων
ῥωμαϊκός
рмъскъ
рѹмъскъ
Нвб
римски
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
римлянски
ДА
Срв
Римската галерия
МИ
ГХ,МИМ
Римлянски пат
МИ
ВП,ТО
Римски
ФИ
СтИл,РЛФИ