Старобългарски речник
рмъ 
рмъ м МИ Рим — град на р. Тибър в Апенинския полуостров, според легендата основан от Ромул и Рем през 754—753 г. пр. н. е. Политически център на Римската империя  тако гратанъ  еѡдос цѣсара въꙁꙙста побѣдѫ.  по одолѣн томь. гратꙗнъ цѣсаръ де въ рмъ. а еѡдос въ къснꙙтнь градъ С 197.13 новꙑ рмъ Νέα ῾Ρώμη Новият Рим, т.е. Цариград [Константинопол, осветен 330 г.] ѹставъ ѹставшꙙ да  къснꙙтнѣ града епскѹпъ ... да матъ  тѫ жде ьсть. ѭже  рмъска града епскѹпъ. ꙁан҄е нареенъ бꙑстъ новꙑ рмъ С 202.27 Изч С Гр [οἱ] Γάλλιοι