Старобългарски речник
рꙁьнъ
рꙁьнъ
-ꙑ
прил
Който се отнася до дрехата
стонкъ крьв подрагомъ рꙁънꙑмъ цѣл . томѹ вѣрꙑ не ѧхомь
С
387.29
вдѣт юношѫ красъна стоѧшта прѣдь н҄мь. облѣена въ котꙑгѫ льнѣнѫ ... обѣма рѫкама го мъша ꙁа обѣ полѣ рꙁьнѣ
С
187.7
Изч
С
Гр
[τῶν] ἱματίων
τοῦ κολοβίου
рꙁънъ
Нвб
ризен ’на ризата, на дрехата’
диал
ОА
НТ
ДА
Срв
ризник ’съд за пране’
диал
ДА